Таблица на храните и техните стойности при безглутенова диета

Тук ще намерите таблици със съдържанието на белтъчини, мазнини и въглехидрати в продуктите, препоръчителни за консумация при хора на безглутеновата диета.

Безглутеновата диета е диета с напълно елиминиране на храните, съдържащи четирите основни зърнени продукта: пшеница, жито, ечемик и овес. Тези продукти се заменят от натурални безглутенови зърнени продукти, като ориз, царевица, елда, просо и храни на базата на картофено пюре. Можете да приготвите от тях същите ястия, както от пшеничното брашно.

Таблица за калорийната стойност на продуктите в безглутеновата диета

Продукт	Количество	Енергийни стойности  (kcal)	Белтъчини (g)	Мазнини (g)	Въглехидрат (g)
Алабаш	100 g	29	2,2	0,3	6,5
Аспержи	100 g	23	2,2	0,2	3,3
Ацидофилно мляко 1%	100 ml	40	3,0	1,0	4,0
Белуга варена на пара	100 g	234	23,3	15,6	0,0
Боб	100 g	66	7,1	0,4	14,0
Бодливо грозде	100 g	41	0,8	0,2	11,8
Боровинка	100 g	43	0,7	0,5	8,0
Брашно от елда	100 g	367	13,6	1,2	73,7
Броколи – пресни	100 g	25	3,0	0,4	2,4
Брюкселско зеле – прясно	100 g	34	4,0	0,5	3,5
Бял боб – сух	100 g	102	7,0	0,5	16,9
Бял ориз	100 g	344	6,7	0,7	78,9
Бяла ряпа	100 g	34	1,2	0,1	7,4
Бяло зеле	100 g	29	1,7	0,2	7,4
Бяло френско грозде	100 g	33	1,0	0,2	13,1
Варен Карас	100 g	102	20,7	2,1	0,0
Варен Минтай	100 g	79	17,6	1,0	0,0
Варен Налим	100 g	92	21,4	0,7	0,0
Варен Омар	100 g	102	16,0	3,7	2,0
Варен сафрид	100 g	133	20,6	5,6	0,0
Варен сом	100 g	196	18,4	13,6	0,0
Варен халибут	100 g	216	14,0	17,8	0,0
Варен хек	100 g	95	18,5	2,3	0,0
Варена бяла риба	100 g	97	21,3	1,3	0,0
Варена Горбуша	100 g	168	22,9	7,8	0,0
Варена елда	100 g	336	12,6	3,1	69,3
Варена есетра	100 g	179	17,7	12,0	0,0
Варена Зъбатка	100 g	114	15,5	5,8	0,0
Варена платика	100 g	126	20,9	4,7	0,0
Варена треска	100 g	78	17,8	0,7	0,0
Варена херинга	100 g	124	22,8	3,6	0,0
Варена щука	100 g	98	21,3	1,3	0,0
Вишни	100 g	47	0,9	0,4	10,9
Горски ягоди	100 g	33	0,8	0,5	8,3
Грах, сухи семена	100 g	298	20,5	2,0	48,6
Грейпфрут	100 g	36	0,6	0,2	9,8
Грозде	100 g	69	0,5	0,2	17,6
Див лук	100 g	29	4,1	0,8	3,9
Дивеч	100 g	125	21,0	4,5	0,0
Диня	100 g	36	0,6	0,1	8,4
Доматен сок	100 ml	13	0,8	0,1	2,6
Домати	100 g	19	0,8	0,3	3,5
Еарена Камбала	100 g	103	18,3	3,3	0,0
Заешко месо	100 g	156	21,0	8,0	0,0
Зелен грах – пресен	100 g	79	6,0	0,7	12,0
Зелен фасул – пресен	100 g	24	2,0	0,2	3,6
Зелена чушка	100 g	27	1,3	0,0	5,3
Зехтин	100 ml	882	0,0	99,6	0,2
Италианско зеле	100 g	38	3,3	0,4	7,8
Картофи	100 g	80	2,0	0,0	16,0
Карфиол – пресен	100 g	21	2,4	0,3	2,3
Касис	100 g	45	0,8	0,6	12,2
Кафяв ориз	100 g	331	6,3	4,4	65,1
Кефир 0%	100 ml	30	3,0	0,1	3,8
Киселец	100 g	21	1,1	0,8	4,9
Кисело мляко 1%	100 ml	40	3,0	1,0	4,1
Кокошка	100 g	202	18,5	14,3	0,0
Копър	100 g	28	1,3	0,3	7,7
Краставица	100 g	15	0,7	0,1	3,0
Круша	100 g	54	0,6	0,2	14,4
Къпини	100 g	31	2,0	0,0	4,4
Леща, сухи семена	100 g	284	24,0	1,5	42,7
Листа цвекло	100 g	17	2,1	0,5	5,5
Лук	100 g	30	1,4	0,4	6,9
Магданоз, връзка	100 g	41	4,4	0,4	9,0
Мазнина от дроб на треска	100 ml	898	0,0	100,0	0,0
Малини	100 g	29	1,3	0,3	12,0
Масло	100 g	659	1,1	73,5	1,1
Мляко 0,5%	100 ml	39	3,5	0,5	5,1
Моркови	100 g	31	0,8	0,3	6,6
Морски костур варен на пара	100 g	112	19,9	3,6	0,0
Мътеница 0,5%	100 ml	37	3,4	0,5	4,7
Нахут	100 g	127	6,3	3,2	18,3
Нахут, сухи семена	100 g	309	20,1	4,3	46,4
Оксикокус	100 g	26	0,5	0,0	3,8
Оризово брашно	100 g	371	7,4	0,6	82,0
Патладжан	100 g	18	1,0	0,2	3,1
Пекинска салата	100 g	12	1,2	0,2	3,2
Печурки	100 g	15	2,1	0,5	0,5
Плодов йогурт 1,5%	100 ml	63	3,7	1,5	8,9
Портокалов сок	100 ml	43	0,6	0,1	9,9
Праз	100 g	24	2,2	0,3	5,7
Праскова	100 g	46	1,0	0,2	11,9
Просо	100 g	348	11,5	3,3	66,5
Пуешки гърдички	100 g	84	19,2	0,7	0,0
Пчелен мед	100 ml	324	0,0	0,0	79,5
Рапично олио	100 ml	900	0,0	100,0	0,0
Рапично-соево олио	100 ml	884	0,0	100,0	0,0
Репичка	100 g	14	1,0	0,2	4,4
Ряпа	100 g	26	1,1	0,3	8,2
Салата	100 g	12	1,2	0,3	1,3
Сирене Camembert	100 g	324	15,3	28,8	0,1
Сирене Пармезан	100 g	452	41,5	32,0	0,1
Сливи	100 g	45	0,6	0,2	11,7
Слънчогледово олио	100 ml	884	0,0	100,0	0,0
Соево олио	100 ml	884	0,0	100,0	0,0
Сок от моркови	100 ml	43	0,4	0,1	11,3
Соя	100 g	381	2,0	0,1	1,0
Спанак	100 g	17	2,7	0,4	0,8
Тиква	100 g	28	1,3	0,3	7,7
Тиквичка	100 g	16	1,5	0,2	3,0
Тиквички	100 g	23	0,6	0,3	4,9
Хрян	100 g	67	4,5	0,6	18,1
Царевица – прясна	100 g	97	3,0	1,2	18,2
Царевично брашно	100 g	330	7,2	1,5	70,2
Царевично олио	100 ml	884	0,0	100,0	0,0
Цвекло	100 g	37	1,5	0,1	7,6
Цели кокоши яйца	100 g	139	12,5	9,7	0,6
Целина	100 g	13	1,0	0,2	3,6
Целина, корен	100 g	21	1,6	0,3	7,7
Цикория	100 g	21	1,7	0,2	4,1
Червена чушка	100 g	26	1,3	0,0	5,3
Червено френско грозде	100 g	31	1,1	0,2	13,8
Череши	100 g	61	1,0	0,3	14,6
Черно френско грозде	100 g	35	1,3	0,2	14,9
Чесън	100 g	146	6,4	0,5	32,6
Чушка	100 g	26	0,9	0,3	5,2
Ябълка	100 g	46	0,4	0,4	12,1
Ябълков сок	100 ml	42	0,1	0,1	10,0
Ягоди	100 g	28	0,7	0,4	7,2

Препоръки при безглутеновата диета

При безглутеновата диета са забранени употребата на кафе тип Инка, чайовете с подсладители, кафето с вкусови добавки, някои видове какао, бира, зърнен алкохол (водка, джин, уиски). От млечните продукти се изключват сгъстено мляко, течен шоколад с добавки, кисело мляко с добавена скорбяла, сгъстена сметана. Също така не трябва да се консумират месни и рибни консерви, повечето високо преработени продукти от типа на кренвирши, пастет, консерви от мляно месо, наденици и т.н., панирани полуфабрикати (рибни пръчици и др.). Забранени са сосовете и майонезата с добавено брашно и традиционните хляб, макарони, каша, брашно, мюсли, трици, ядки (както и оризови и царевични, ако съдържат ечемичен подсладител), панировки, галета. Също така трябва да обърнете внимание на съдържанието на кексчетата, захарните изделия и чипсовете. От добавките са забранени соевият сос, бульоните, кетчупът, спиртният оцет, някои горчици, супите на прах, традиционните супи: бял борш, супа (квас).

Безглутеновите продукти трябва да бъдат обозначени с международния символ – зачеркнат клас. Повечето безглутенови продукти са богати на желязо, витамини от група В, хранителна целулоза, затова в диетата трябва да увеличите консумацията на плодове и зеленчуци, а също и на бобови растения, при склонност към запек – добавяйте оризови, соеви или царевични трици. Менюто трябва да бъде обогатено с пълнозърнест ориз, елда, това са добри източници на въглехидрати, които в безглутеновата диета по принцип са доста ограничени.

Приготвените безглутенови ястия могат да бъдат консумирани от цялото семейство. Повечето рецепти могат без проблем да бъдат приложени в безглутеновата диета, напр. супата не трябва да бъде застроена с брашно, обикновеното фиде може да се замени с безглутеново или с ориз или каша; котлетите могат да бъдат панирани с безглутенова галета или само с яйце. При закупуването на кисело мляко и колбаси трябва да обърнете внимание дали не са сгъстени с глутен.

източник: http://bonduelle.bg

За цьолиакията (Целиакия) на четири очи

Целиакията е заболяване на тънкото черво. Известно е още под името глутенова ентеропатия или нетропическо спру. До не отдавна се мислеше, че честотата му е сравнително ниска. Оказва се обаче, че това съвсем не е така. За заболяването все повече се мисли, а и във връзка с по-добрата диагностика, все по-често тази диагноза бива поставяна.

Основната функция на тънкото черво е абсорбцията на хранителни вещества, витамини, минерали. За тази цел то е с изключително голяма площ събрана в малко пространство в коремната кухина – от една страна за това допринася дължината му, от друга - гънките на лигавицата, но най-голяма е ролята на въсите на тази лигавица. При целиакията патологичната находка е съсредоточена именно в тях.

Каква е причината?

Достатъчно данни са събрани, че в основата на заболяването стои имунологичен феномен, свързан с един протеин – глутена. Още по-точно с глиадина, до който се разгражда глутена при обработка в чревния тракт. Глиадинът се съдържа в пшеницата, а в ръжта, ечемика – глиадин-подобни протеини. Консумацията на хранителни продукти, съдържащи тези елементи активират болестта. По-рядко ефектът се наблюдава и при консумация на продукти от овес, който също съдържа глиадин-подобни белтъци.

Смята се, че имунната реакция е насочена към дълговерижния протеин, асоцииран с ензима тъканна трансглутаминаза в клетките на чревния епител. Тази реакция води до унищожаването на последните.

Търси се генетична и наследствена компонента в етиологията на глутеновата ентеропатия. В действителност при изследвания у роднини на пациенти не рядко се намират изменения. Генетиците асоциират с болестта някои белези в системата за тъканна съвместимост (HLA).

В резултат на възпалителни изменения в чревната лигавица, вилозната и повърхност изчезва, а това от една страна намалява абсорбционната площ, от друга храносмилането се опорочава във връзка със загубата на функцията на ензими, разположени в стената на епителните клетки. Колкото по-голяма е дължината на засегнатия участък, толкова по-изявена е и клиничната картина.

Какви са симптомите?

Клиничната изява на болестта може да започне във всяка една възраст. Симптомите са свързани непосредствено със смутеното усвояване на хранителните вещества, както и с извънчревните прояви на една хроничната малнутриция. Най-засегнато е усвояването на мазнините. В резултат се появяват усилена флатуленция (отделяне на газове), диария, коремни болки. Изхожданията са светли, диарични, със зловонна миризма, тоалетната чиния остава мазна. По отношение на въглехидратите знчително е нарушено усвояването на лактозата, съдържаща се в млякото. Ензимът, който я разгражда се намира на стената на чревните клетки, поради което след унищожаването им, настъпва и лактозна непоносимост – утежняване клиниката при консумация на мляко. Такава е възможно да е налице първично във връзка с генетично заболяване, а съчетаването и с целиакия само задълбочава картината. Оплакванията при влошено усвояване на лактоза възникват при попадането и в дебелото черво, където нормалната флора вече разполага с ензима – следва повишено газообразуване и усилена секреция на вода поради осмотичния ефект на лактозата. Резултатът – болка, диария, метеоризъм и флатуленция.

В дългосрочен аспект основни са белезите на хронична малабсорбция. Лошото усвояване на хранителни вещества на първо място води до загуба на тегло. Липсата на адекватен прием на белтъци води до хипопротеинемия и отоци. Загубата на витамин В12 и желязо се изразява ванемичен синдром. Некачественото усвояване не калций и витамин Д се отразява на костите – остеопороза. Недостигът на витамин К води до склонност към кървене. Периферната невропатия, смутената сетивност, изтръпването, мравучкането, мускулната слабост са резултат от липсата на витамини от група В. За последната допринасят и ниското ниво на калия и магнезия. Малабсорбцията води до безплодие, до спонтанни аборти, смущения в менструацията.

Типичен за възрастта под една-две години е смутеният растеж. Децата са раздразнителни, не се хранят добре, не надават на тегло, забава се развитието им, смутена е и минерализацията на костите, затварянето на фонтанелата. Изявата започва с преминаването към преходна храна и включване в менюто им продукти с глутен.

При малко по-големи деца изявата на заболяването е с описаната картина от страна на чревния тракт. Те също стават раздразнителни, неспокойни, растежът им се забавя, отслабват. Лишаването от глутен-съдържащи храни може да спре клиничната картина за дълги години, тя да се появи отново във връзка със стресов момент.

Картината при възрастните е в рамките на гореописаната. Интересно е, че изяви може и изобщо да няма или да са налице само белези на хронична малнутриция. За латентна целиакия говорим тогава, когато след изявата и в детска възраст, дълго време клинични белези отсъстват. При тях се откриват абнормни антитела, но тънкочревната лигавица не е засегната. Рецидив се появява на средна възраст. При тихата форма са патологични и кръвния тест, и морфологичното изследване на чревната лигавица, но клиниката е бедна на симптоми.

Клиничната картина на целиакията може да бъде изключително разнообразна – от класическата изява, през тихото и латентно протичане, до атипичните и форми. Затова и диагнозата се поставя трудно в някои случаи.

Често при пациенти с глутеновата ентеропатия са налице и други заболявания – инсулин зависим диабет, автоимунен тиреоидит, ревматоиден артрит, системен лупус, рецидивираши язви в устната кухина. Глутенова свръхчувствителност се наблюдава и при едно булозно кожно заболяване – херпетиформен дерматит или болест на Дюринг.

Какви изследвания са необходими?

В серума на болните се откриват няколко вида антитела, някои срещу глиадина, други срещу собствени компоненти – антиендомизиумни и антитрансглутаминазни. Последните са с много висока специфичност и чувствителност. Анти-глиадиновите се използват предимно за контрол. Изследване на серума за антитела може да бъде направено при лица, които страдат от хронична диария със загуба на тегло и наличие на мазнини в изхожданията; лица, често оплакващи се от подуване на корема, газове; роднини на пациенти с глутенова ентеропатия; лица, при които не се установява причината за анемия; деца със смутен растеж; лица с автоимунни заболявания. Другият компонент на диагностичния подход е биопсията на тънкочревната лигавица. Тя се осъществява чрез горна ендоскопия.

В диагностичен план влизат още и други тестове за верификация на малабсорбцията – изследване на фекалии, тестове за абсорбция, общ протеин и албумин в серума, кръвна картина и електролити, протромбиново време за дефицит на витамин К и др.

Какво е лечението на заболяването?

На първо място в лечението е безглутеновата диета за цял живот. Необходимо е избягването на храни от пшеница, ечемик и ръж. Трябва да се знае, че и някои обработени продукти имат глутен – подправки като кетчуп, горчица, сосове, както и кремове, разтворимо кафе, полуфабрикати, колбаси и др. В медикаментите може да има глутен. От алкохола не е позволена бирата. Желателно е избягването на мляко и млечни продукти. Позволена еконсумацията на месо, риба, картофи, ориз, плодове и зеленчуци, както и на всички готови продукти, които носят етикет за липса на глутен в тях. Следващ компонент на терапията е добавянето на витамини и микроелементи за купиране на малабсорбцията.

Отговорът към безглутеновата диета обикновено е драматичен. Промяната настъпва много бързо. Причина за липсата на такава може да е нестриктното и спазване, приемът на глутен от неподозирани източници. Не е изключено придружаващо чревно заболяване или усложнена форма на целиакията. Съществува и резистентна форма на заболяването, при която диетата не води до лечебен ефект. В тези случаи се прибягва до кортикостероиди и имуносупресори. Нелекуваната глутенова ентеропатия води до неколкократно повишен риск от развитие на рак, изхождащ от лимфната тъкан на чревната система, както и от язвено възпаление на тънкото черво.

Източник:

www.puls.bg